1000 парченца Белоградчишки скали

След като в миналата статия ви разказахме как наредихме пъзела с картина от крепостта Царевец, дойде време да разберете и как сглобихме 1000-та парченца на Белоградчишките скали.

Тук ще припомним, че за нас това е задължителна стъпка при създаването на всеки нов пъзел – да се уверим в качеството на нашите хиляда парченца и да се убедим, че след сглабянето им, избраният кадър ще оживее точно както сме си го представяли – без забележки. И под „задължителна“ задача нямаме предвид досадна, а напротив – важна задача, която превъщаме в забавление и съчетаваме полезното с приятното, защото реденето на пъзели е преди всичко удоволствие за любителите им.

Честно казано си мислихме, че от двата нови пъзела този ще е по-сложен. Кадърът е няколко нюанса по-тъмен, преобладават доста скали, техните цветове преливат, а пък като видим и небе винаги се стряскаме, колкото и разнообразно да е то. Неведнъж споделяме, че пъзелореденето преди всичко е социално занимание и споделяне на време с любими хора и предвид очакваната сложност, този път повикахме подкрепление – приятел, който е любител на пъзели и на който определено винаги бихме се обадили като чуем думата „пъзел“. С негова помощ реденето определено беше доста по-различно и забавно, научихме неговите похвати, а и се забавлявахме още повече.

Започнахме по познатата схема от нашите „10 съвета за редене на пъзели“ – подсигуряване на широко и удобно място, осигуряване на подходяща светлина и конфигурация на съпътстващата ни техника, с която подготвяме и друга приятна изненада за вас. Ако сте прочели как наредихме „Царевград Търнов“ със сигурност ще се сетите, ако не – ще ви държим в неведение още малко, докато намерим свободно време да финализираме изненадата.

След първата най-важна процедура, преминхаме към съществената част. Новата кутия ни чакаше със следващото голямо пъзел предизвикателство. Нейната визия е подобна на предходните два пъзела – на капака се вижда кадърът в пълната му прелест, откъдето всеки редящ може да се запознае отблизо с детайлите, а на дъното се намира любопитна информация за обекта. И този път кадърът ни бе много много добре познат, тъй като при подбора бяхме вникнали в негови детайли от всички страни, а нашият помагач е толкова добър, че с един поглед върху картината, вече ни беше знал дак „Хайде, няма ли да започваме вече !?“.

Отворихме заедно кутията и хилядата носещи положителен и любопитен заряд парченца само чакаха да бъдат изсипани. От тук започна познатото сортиране – отделяне на парченцата с по една или две гладки страни за рамката и едновременно с това сортиране на всички парченца по цвят и нюанс. Тази част естетсвено е по-машинална и в приказки и вълнение от първоначалното отваряне премина сравнително бързо. Не след дълго всички елементчета бяха сортирани и строени на пост да бъдат притеглени към своето правилно място.

От тук по традиция започнахме със сглабянето на рамката и се появиха първите предизвикателства – напасването на цветове и форми и намирането на пропуснатите парченца от рамката. Амибцирахме се обаче да я завършим по-бързо от предишното редене и определено ни се получи. Рамкирахме пъзела и вече имахме реалния му размер – 66×47см.

Виждайки рамката сякаш човек малко се успокоява, че вече не започва съвсем от нулата и може да се насочи към следващия етап – подреждане на основните компоненти от кадъра. Трудно е обаче да се определи кои точно са те. Ключовото тук обаче и това, което ни помогна са правите линии от крепостните стени и пътчета, които ни помогнаха много добре да следваме последователността на парченцата и да успеем да ги сглобим. Други мотиви, които ни помогнаха, бяха стълбите към най-високата порта, арките на всеки вход и най-горните части на всяка скала.

Повече ръце се справят по-добре и по-бързо. Разменяхме се, когато някой продължително време не може да добави ново парченце и едновремнно с това си помагахме, когато в ръцете на всеки попадне елеметче от зона, която реди друг от нас. Едно по едно намирахме правилното място на всяко елементче и така все по-голяма част от пъзела оживяваше.

За разлика от друг път сега не оставихме небето за последно, а напротив – когато голяма част от изброените до тук елементи бяха готови, решихме да се прехвърлим на тежкия фронт и да видим ще бъде ли и този път небето камъчето, което ще ни спъне. Тъмните облаци и прокрадващата се светлина се откроиха лесно, а останалите подобни нюанси наредихме заедно като сговорна дружина.

За финал останаха няколко пропуснати зони и разбира се вътрешността на скалите. Най-крайните им контури сглобихме бързо. След това бе нужно вникване в повече детайли, за да се откриват правилните места. Понякога стратегията проба-грешка бе неизбежна, но в крайна сметка – работеща. Постепенно парченцата, които останаха за добавяне към голямата картинка съвсем намаляха и засилихме още повече оборотите на финалната права. Нямахме търпение да видим Белограчишките скали сглобени в пълната им прелест.

Ето го и него – пъзелът „Белоградчишките скали“ нареден! Нашите хиляда бълагрски парченца, закодирали мистиката на скалите, които наредени се превръщат в най-красивия спомен от това родно кътче. Колкото повече го съзерцаваме, толкова повече ни омагьосва! 💖

Определено този път се справихме много по-бързо. Въпреки че започнахме с едно на ум, че пъзелът ще е по-труден, се оказа, че конкретни обекти от него се редят много по-бързо и лесно (поне за нас) независимо от спецификата и нюанса им. С нареждането на пъзела се заредихме с енергия от красотата му и бяхме удовлетворени, че до вас ще стигне пъзелът точно така, както сме си го представяли и че ще обедини всички въвлечени в реденето му със своите любопитни и мистични форми.

Ако пъзелът „Белоградчишките скали“ изглежда предизвикателство за вас и искате да го наредите или пък намирате в него перфектния подарък за скъп човек може да се сдобиете с него още сега.

Оттегляме се да довъшим голямата ни изненада!
Поздрави от нас и до скоро! 😍