Белоградчишките скали

Северозападна България крие едно от най-невероятните природни творения – Белоградчишките скали!

Те представляват голям скален комплекс с дължина от около 30 км и ширина около 6 км. Каменният град се простира на почти 100 кв. метра и се състои от три големи скални групи – Фалковска, Централна и Збеговска. Смята се, че преди повече от 200 млн. години тук е било дъно на море, а след оттеглянето на водата меките варовици се нагъват и под влияние на природните стихии приемат причудливи форми. Скалите се отличават със своя червен цвят, който се дължи на железните съединения в тях, а измежду причудливите форми се крият повече от 100 пещери.

Изумителните скални образувания векове наред вдъхновяват човешкото въображение и получават всевъзможни имена, най-популярните сред които са: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Кукувицата. Наименованията им произлизат от голямата им прилика с хора, животни или предмети, а много от тях се свързват с любопитни легенди.

Сред внушителните Белоградчишки скали се простира Белоградчишката крепост, която древните римляни построяват още през III век като наблюдателница, използвайки естествената защита на скалите. През вековете крепостта служи на византийци, българи и турци, бива надграждана и разширявана. Днес тя пленява с уникалната си архитектура и със спиращите дъха гледки към Белоградчишките скали. Изключително вълнуващо е изкачването по многобройните стъпала до върха, а най-високата ѝ точка, наречена Първа плоча, разкрива неповторима панорама към Стара планина.