Черепишкия манастир

Искърското дефиле е мястото, където река Искър пресича Стара планина – изобилие от красива природа, прекрасни гледки и любопитни туристически места. Именно тук на самия бряг на реката е поредната прекрасна родна забележителност и символ на българския дух – Черепишкият манастир.

Mанастирът носи името „Успение Богородично“ и се намира близо до с. Лютиброд, само на 25 км от Враца. Oснован e по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османските турци. Една от легендите гласи, че името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка с турските нашественици. Възникването на храма се свързва със средновековен град носещ името „Коритен град“, намиращ се близо до феномена Ритлите. През вековете храмът е бил неколкократно опожаряван, но въпреки това оцелява и бива съграждан отново. В годините на Възраждането манастирът се превръща в просветно средище, а през 1797г. тук намира убежище Софроний Врачански.

Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница. През 1784г. тук е издигната костница на два етажа. В нея са положени кости на Ботеви четници. До нея водят стръмни стълби, а параклисът към нея носи името на Св. Йоан Кръстител. Близо до стария храм се намира и сградата, където нощуват монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“.

Неслучайно тук са намерили вдъхновение редица български и чужди автори. Черепишкият манастир е любимо място на Вазов, което го вдъхновява за разказа „Една българка“, и Алеко Константинов, който казва: „А хубав е наистина! Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир!“. Манастирът и красивата околност са въодушевили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц, който с право нарича това чудо „Най-красивото място на земята“.