Нестинарски танц

Нестинарството е един от най-древните български обичаи. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, други – с тракийския култ към слънцето. В наши дни ритуалът е запазен само в няколко странджански села – Българи, Кости и Бродилово.

Основният култ по време на обичая е към св. Константин и се провежда на празника на светеца и неговата майка св. Елена – в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни по стар стил. Игрите върху огъня са предшествани от редица тайни ритуали. Подготовката започва още от ранни зори. Провежда се шествие из селото, а трима юноши носят иконите на светците към аязмото на св. Константин. Привечер нестинарите отиват в параклиса „Св.св. Константин и Елена“, където се събира и цялото село. Щом мръкне, започва нестинарският ритуал. Гайдар и тъпанджия изпълняват три специални мелодии. Първата съпровожда нестинарите от параклиса до жаравата, втората се изпълнява по време на танца, а третата е т.нар. Костадинско хоро, на което се включват всички присъстващи.

Жаравата се разпределя в кръг. В началото пристъпват най-възрастните нестинари. Първо обикалят жаравата три пъти, а след това започва истинският танц. Състоянието на транс, в което изпадат нестинарите, се нарича „прихващане“. Те стъпват в кръга с подвиквания – първият прекосява жаравата на кръст, след което влизат и другите нестинари. Те танцуват, държейки украсената с цветя икона на светиите. Много характерна е ситната и равна стъпка, с която ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. Когато ритуалът приключи, всички се хващат на хорото за здраве.

Кадърът, който сме избрали да увековечи този български обичай, под формата на пъзел, е дело на фотографа Радослав Първанов и е заснет по време на нестинарските игри в село Българи през 2021 г.