Паметника на Бузлуджа

На 23 август 1981г. е открито най-голямото идеологическо съоръжение в Източна Европа – паметникът на Бузлуджа. Въпреки, че със своята политическа обремененост години наред разделя обществото на привърженици и противници, архитектурният шедьовър ежегодно буди любопитството на посетители от цял свят.

Паметникът на Бузлуджа, официално наричан „Дом паметник на БКП“, е част от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, обявен за исторически и архитектурен резерват. Издига се на връх Хаджи Димитър – важно място в българската история, свързано с три основни събития: последната битка на въстаниците на Хаджи Димитър (1868г.), основаването на Българската социалдемократическа работническа партия (1891г.) и партизанското сражение (1944г.).

Подготовката на строителната площадка започва на 23 януари 1974г. от арх. Георги Стоилов и екип. Планинският връх е свален с 9 м като са изкопани 15 000 куб. м скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 т бетон, 3000 т армирана стомана и 40 т позлатено стъкло. Построяването е финансирано с публични дарения, за да се превърне в общонационална кауза. Заради високото място в планината, тежките метеорологични условия и конструктивната сложност, проектът отнема повече от 7 години. Включват се над 6 000 души, сред тях от най-добрите български архитекти, художници, скулптори и инженери.

Монументът се състои от сферично тяло, символизиращо венец в памет на историческите събития, и 70-метров пилон – флаг, украсен с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът представя почти 1000 кв. м. изключителни мозайки, представящи основни български исторически епизоди и личности, свързани с периода на социализма.

След политическите промени през 1989 г. паметникът е изоставен, а в началото на 1992 г. – национализиран и запечатан. Средата на 90-те последните служители са освободени, а вратите – завинаги заключени. От този момент нататък паметникът бавно започва да се руши. През 2015 г., фондация „Проект Бузлуджа“ стартира проект за възстановяването му, чиято цел е „СЪХРАНЕНИЕ вместо РАЗРУШЕНИЕ“.