Язовир Жребчево и потопената църква

Потопената църква край язовир Жребчево е едно изключително явление. Повече от половин век самотният храм всяка пролет е потапян почти наполовина вследствие на топящите се снегове и валежи, които покачват нивото на язовира. В края на лятото обаче църквата е изцяло над водата, а всеки, който прекрачи прага ѝ, може да почувства духа на едно изселено, потопено село.

На мястото, на което днес се намира язовир Жребчево, още през XV в. съществувало село Запалня. Църквата, носеща името „Свети Иван Рилски“, била построена през 1895 г. от тревненски майстори на мястото на храм от IV-IX век. За построяването ѝ помогнали всички – кой с каквото може: с труд, с материали, със средства. В средата на XX в. било взето решение на това място да се построи язовир, който да събира водите на р. Тунджа. Въпреки молбите на местните, три села – Жребчево, Запалня и Долно Паничарево, останали под вода. Те били изселени, като жителите им получили разрешение сами да разрушат къщите и да пренесат тухлите, за да построят новия си дом на друго място. Единствено църквата „Свети Иван Рилски“ останала непокътната. Част от олтара ѝ бил пренесен в Копринка и Гурково, а камбаната – в Твърдица, с обещанието, че когато жител на потопеното село почине, тя ще известява за неговата смърт.

Селата остават завинаги на дъното на язовира, но благодарение на това, че църквата е издигната на едно малко възвишение над селото, тя напомня, че тук някога са живели хора и силата на вярата продължава да гори. Трите заличени села остават живи в паметта на техните потомци, които всяка година се събират в Деня на свети Иван Рилски, за да отдадат почит на техните предци и някогашната си църква.

През водния период църквата може да бъде посетена и разгледана отблизо по вода. През останалото време от годината всеки посетител, стигнал до руините по суша, ще забележи килима от миди и черупки, който покрива дъното на язовира. Църквата остава едно свято място, напомнящо своята славна история.